Захранване на бебето – няма единствен правилен начин


ЗахранванеОтдавна е доказано, а дори и за България вече не е нова идеята, че в първите шест месеца от живота си бебето няма нужда от друга храна освен мляко (кърмата или адаптираното мляко) и че трябва да се изчака то да прояви определени признаци на готовност, преди да се започне захранването му с първите твърди храни. Преди това храносмилателната и отделителната системи не са готови да поемат други храни, а бебето все още не е готово да дъвче и да гълта. Късното захранване (след шестия месец) намалява риска от алергии, от затлъстяване, от анемия и помага за поддържането на кърмата.

Признаците на готовност на бебето за захранване са следните:

  • – Може да седи самостоятелно
  • – Проявява много силен интерес към нашето хранене, посяга към храната
  • – Хваща и целенасочено поднася предмети към устата
  • – Изчезва рефлексът на избутване с език, който бебето има в първите месеци.

След като сте сигурни, че бебето ви е готово за захранване, има много подходи и схеми за захранване, между които можете да изберете. Бих искала в тази статия да ви представя някои от тях – по-стандартни и по-нестандартни, които лично на мен ми се струват интересни, разумни и приемливи. Разбира се, възможно е да комбинирате отделните елементи от различните системи, така че да се получи вариант, който най-добре пасва на вас, вашето бебе и семейство. Общото на всичките системи, които ще представя е, че до една годинка млякото си остава основната храна на бебето и млечното хранене не се замества с твърди храни.

Късно захранване по схема

Това е стандартен метод за захранване, при който бебето се храни със специално приготвени или закупени пюрета и каши. Обикновено се започва с една лъжичка от само един вид храна, като количеството постепенно се увеличава с по една лъжичка на ден, докато стигне около 50 гр. Всяка нова храна се въвежда в продължение на 3 дни, като през това време се следи за евентуална алергична реакция (кожен обрив, разстройство, повръщане, оток, хрема и др.) Ако има фамилна обремененост с алергии, тогава храните се въвеждат още по-бавно – всяка нова храна в продължение на 5-10 дни. След като се въведе една съставка, към нея се добавя нов вид храна. Обикновено се започва сутрин или на обяд, около 1 час след кърмене (или хранене с АМ), когато бебето не е нито прекалено гладно, нито прекалено сито. След като бебето навърши годинка, твърдите храни вече се дават преди млечното хранене.

Първите храни трябва да бъдат подходящи за захранване и да не са алергени, например:

На 6 месеца: ябълка и круша (препоръчва се в самото начало на захранването да са леко сварени на пара, за да се неутрализират плодовите киселини), банан (той не се вари), картоф, морков, оризова каша, която много майки в началото разреждат с кърма, за да свикне бебето по-лесно с вкуса и консистенцията й.

На 7-9 месеца: авокадо, праскова, тиква, тиквички, сладък картоф, зелен боб, елда, просо.

Между 9-12 месеца: овесени ядки, боб, грах, макарони, сухари, кисело мляко, сирене, кашкавал, извара, крем сирене, месо, жълтък, риба.

Препоръчва се да изчакате с даването на алергени докато навърши годинка: прясно мляко, яйчен белтък, ягоди, цитрусови плодове, фъстъци, киви, царевица, соеви продукти и др. Мед не се дава до 2-годишна възраст.

В началото на захранването по тази схема пюретата са гладко пасирани. Около 8-9 месеца бебето вече може да дъвче и храната му трябва да е с по-груба консистенция. Личното ми мнение е, че е за предпочитане храната за бебето да се приготвя в домашни условия, защото е прясна и по-вкусна, заради голямото съдържание на нишесте на пюретата в бурканчета, а и заради високата им цена. Разбира се, трябва да се стремим продуктите, които даваме на бебето, да са максимално чисти и пресни. Понеже в началото бебето ще изяжда много малко количество, заради което не си струва да готвите специално, можете да направите две неща. Едното е да отделяте един компонент от вашата храна (например варен картоф или морков), преди да добавите сол и подправки и да го пасирате. Другият вариант е да приготвите по-голямо количество пюре и да го замразите във формички за лед, като след това ще размразявате толкова кубчета, колкото имате нужда. С началото на захранването трябва да се започне и предлагането на вода на бебетата, въпреки, че много от тях все още няма да изпиват голямо количество.

След като минат няколко седмици, можете да въведете второ хранене с твърди храни за деня. Имайте предвид, че докато не замествате кърмене, бебето ви вероятно няма да изяжда много твърда храна, често само по няколко лъжички. Въпреки, че това е нормално и до края на първата годинка кърмата си остава повече от 50% от цялата му храна (а за някои деца 75-80%), все пак е много важно да му предлагате и да го насърчавате да се храни. След шестия месец е времето, когато трябва да се запознава с нови вкусове и консистенции, да се учи да дъвче и моментът не бива да се изпуска. Като казвам да го насърчавате, в никакъв случай нямам предвид да го насилвате да изяжда повече или да го разсейвате, за да се храни. Имам предвид да стимулирате любопитството и хранителния му интерес като му предлагате апетитна храна и самите вие се храните с удоволствие в негово присъствие.

Ако искате да отбиете около годинката или да разредите кърменията, защото ви се налага да отсъствате, тогава ще трябва постепенно да замествате кърменията, да давате по-големи количества твърда храна (около 130-150 гр.) и да добавяте малко адаптирано в пюретата. Ако следвате естествения ход на нещата и не замествате кърмене, тогава не се налага да добавяте адаптирано мляко към пюрето, изобщо млечните храни освен кърмата ще бъдат по-скоро за запознаване. Имайте предвид, че при този вариант отбиването най-вероятно ще отнеме повече време и не очаквайте бебето ви да изяжда много твърда храна дори и след годинката.

Педагогическо захранване

Тази система на захранване е разпространена в Русия. Това е един естествен метод, който много се доближава до начина, по който са захранвали нашите прабаби. Подходящ е за изключително кърмени деца и семейства, които като цяло се хранят здравословно. При педагогическото захранване не се приготвя отделна храна за бебето, то от самото начало се храни с храната на семейството и винаги е на масата заедно с възрастните. Още от 3-4 месечна възраст майката го взима на масата със себе си, за да може бебето да наблюдава процеса. Захранването започва към края на шестия месец, като се следят признаците на готовност у детето, които са общо взето същите както при стандартното захранване с пюрета – бебето може да седи, не избутва храната с език, посяга към нея. В един момент бебето започва да гледа с толкова голям интерес към чинията и към устата на майката, сякаш е толкова гладно, че направо сърце не ти дава да му откажеш. Тогава майката му подарява едно парченце от своята храна. Какво се разбира под парченце? При този вид захранване се използва понятието “микродоза” – голяма е колкото да кажем едно зрънце ориз или ако е с консистенцията на пюре, тогава е колкото да се събере между възглавничните на пръстите ни. Ако е течност – една глътка. Първия път се дават три микродози. При този начин на захранване новите храни не се въвждат в продължение на 3 дни. Бебето може още първия път да получи 3 микродози от три различни храни, понеже дозите са много малки, се смята, че няма да предизвикат реакция. Освен това бебето яде същата храна, която е яла и майката, а ензимите в кърмата му помагат за усвояването й. Все пак при алергични деца се подхожда внимателно и се въвежда само по една храна, а майката спазва хипоалергенна диета.

Постепенно количествата се увеличават до 1 чаена лъжичка в рамките на 3-5 дни. Докъм 8 месец хранителният интерес на бебето се ограничава – дават се около 3 чаени лъжички от един продукт, а ако поиска още, му се предлага нещо друго. Освен това му се дават твърди парчета в ръка, от които не може да отчапе много, например твърди ябълки, моркови, гевреци и др. Понеже бебето продължава да суче преди, по време или след хранене, твърдата храна му служи за запознаване с новите вкусове, а не за наяждане и количествата, които изяжда са малки. Около 8-10 месеца вече си има собствена чиния и изяжда по-големи количества според апетита си. По този начин за около 6-12 месеца т.е. докато стане на 1-1.5 години детето се запознава с всички храни, които се ядат в неговото семейство, учи се да дъвче, на около годинка вече изяжда по-големи порции, а преходът от кърменето към хранене с твърда храна става много постепенно.

Интересни са възпитателните аспекти на захранването по тази система. Важно е бебето да се научи да цени храната, затова никога не му се позволява да си играе с нея, храната на масата не е прекалено много, никога не се изхвърля храна пред него, майката дояжда ако нещо е останало след бебето. Идеята е да се използва желанието на бебето да ни подражава, затова то винаги е на масата заедно с другите членове от семейството, като всички се хранят с апетит, а на него не му се обръща кой знае колко голямо внимание – ако си поиска му се дава, но никой не го подканя и не му се моли да яде.

Захранване, водено от бебето

Тази система е създадена от Гил Рапли, бивша заместник директорка на UNICEF’S UK Baby Friendly Initiative. Захранване, водено от бебето (baby-led weaning) прилича донякъде на педагогическото захранване, но все пак има и съществени различия.

Отново бебето е с нас когато някой от членовете на семейството се храни – в началото само гледа, а след това посяга към храната. То е изправено и добре подкрепено – в началото в скута на възрастен, след това на столче. Изхожда се от това, че бебетата са готови за захранване само когато могат сами да се хранят т.е. да сложат храна в устата си без помощ от родителите си. Бебето се оставя да се храни самостоятелно с подходящи за него храни с неговото собствено темпо. Дава му се разнообразие от храни за ядене с пръсти, никога не му се слага в устата и то само решава колко и какво ще изяде, не се пришпорва. В началото не изяжда почти нищо – ближе, след това дъвче, смуче, гълта. Бебето трябва да може да изследва и експериментира с храната, без помощ, но под наблюдение. Не се окуражава да яде още, когато спре. Повечето родители се притесняват дали по този начин ще изяде достатъчно. Според Гил Рапли бебетата имат вродено усещане за това от какво и колко имат нужда. Ако това усещане не се следва и бебето редовно изяжда повече, отколкото има нужда, то може да доведе до проблеми с теглото по-късно.

Както и при стандартното захранване, новата храна се въвежда сутрин или на обяд, за да се следи за евентуална алергична реакция. Всяка нова храна се въвежда в продължение на 3-4 дни. Разликата е това, че храната се дава във формата на парченца – удобни за хващане, с големината на юмрука на бебето, така че то само да може да ги държи в ръчичката си. Бебето още не може да отваря юмручето си, за да изяде това, което е вътре, затова в началото не изяжда цялото парче – изяжда колкото може, а останалото го пуска.

Подходящите храни за ядене с пръсти са:

Плодове: парчета банан, круша (сурова или на пара), авокадо, ябълка (сурова или на пара), праскова (сурова или на пара), слива (сурова или на пара), пъпеш или диня.

Зеленчуци: сладък картоф, тиквички, моркови, тиква, патладжан, картоф, цвекло, чушки, броколи, карфиол, краставица.

Други: месо, кашкавал, яйце, макарони, риба, хляб, гевреци.

Общо взето готвим това, което се готви за семейството. Избягват се алергените, бързите храни, храни със сол, захар, силни подправки. Важно е да му се предлагат разнообразни храни. За кашавите или течните храни, които не могат да се ядат с ръце – бебето би могло да топи парченце от нещо друго или пръстче в тях, или да му напълним нещо с тях. Важното не е да не използваме лъжицата изобщо, а да не се опитваме да го натъпчем с храни с удобна за поглъщане консистенция. По време на захранването бебето продължава да се кърми на поискване т.е. захранването отново се се води повече от любопитство, а не от глад. Вече се предлага и вода от чашка.

Другото голямо притеснение на родителите при този начин на захранване е рискът от задавяне. Това, което Гил Рапли казва е, че всъщност бебето не може да предвижи храна към гърлото си преди да се научи да дъвче, и не може да дъвче преди да се научи да слага дребни предмети в устата си. Така че бебе, което само се справя по време на хранене е подложено на по-малък риск от задавяне, отколкото при хранене с лъжичка. Дете, което не може да си сложи храна в устата, вероятно не е готово да изяде тази храна. Не се препоръчва да му слагате парченца в устата – това увеличава риска от задавяне. Задължително трябва да се храни изправено и никога не се оставя с храната само. Не се дават опасни откъм задавяне храни, например фъстъци, ядки. Не е нужно да има зъби, за да започнете да му давате парченца защото дъвче с венците си.

Предимствата на този вид захранване са, че храненето е приятно и забавно за бебето, това е естествен начин на захранване след кърменето на поискване,  когато бебето също само определя кога и колко да яде. Насърчава се неговата самостоятелност, предотвратяват се проблеми с теглото, а готвенето е лесно. Недостатъците са, че много се цапа, много храна се изхвърля (основното отличие от педагогическото захранване), самото хранене отнема повече време, идеята е трудна за приемане за някои баби педиатри и може да е неподходящо за някои бебета (например бебета с рефлукс, при алергии, недоносени и т.н)

В заключение

Както виждате няма един единствен правилен начин за захранване, има много варианти между които да избирате и можете да комбинирате различните системи. Консултирайте се с лекаря на детето ви относно начина на захранване, който сте избрали. Която и схема да изберете, не забравяйте основните принципи на здравословното балансирано хранене. Храната на бебето трябва да бъде качествена, разнообразна, да включва достатъчно белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали. Правилното им комбиниране е от голямо значение за максималното усвояване на полезни вещества. Важен е и начинът на приготвяне и съхранение – добре е храната да бъде максимално прясна, с минимум термична обработка, избягвайте запържване, за предпочитане е сваряване на пара или запичане.

Много е важно да се възпита здравословно отношение към храната и процеса на храненето. Полезно е малките деца да се хранят често и по малко, с похапвания между основните храненията, не е нужно да имат стриктен режим. Не бързайте, когато бебето се храни. Поощрявайте самостоятелността му. Нека облеклото му да е такова, че да не е проблем да се изцапа. Ако не се държи добре на масата или си играе с храната – няма смисъл да реагирате бурно, по този начин още повече ще се опитва да привлича вашето внимание. Спокойните обяснения, похвалата, когато се държи добре, отстраняване от масата, ако прекалява и най-вече личният пример са от полза.

Водете се по сигналите на бебето и индивидуалните му особености за това, колко да изяжда. Апетитът му ще се променя и ще зависи от много фактори – никнене на зъбки, неразположение, колко активно е било, температура и влажност навън… Важно е да уважавате неговият отказ, когато по една или друга причина отказва дадена храна (не иска да отвори устата, обръща се, не иска да седи в столчето) или изяжда по-малко очакваното. Задачатана родителите е да осигурят пресни и максимално чисти продукти, да ги приготвят така, че да се запазят качествата им и да се сервират по апетитен и привлекателен начин. От там нататък – нека детето само да реши кога и колкода изяде, разбира се с ваша помощ и под наблюдение. Трябва да помним, че млякото е основната храна през първата годинка, но и да насърчаваме бебето да опитва други вкусове. Ако бебето е активно и се развива и расте добре, най-вероятно се храни достатъчно.

Автор: Олга Дукат, консултант по кърменe

Източници: 

The Baby Book, William and Martha Sears

http://www.rapleyweaning.com/

http://www.materinstvo.ru/art/pedprikorm/

Снимка: http://www.yummity.co.uk/

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>