Границите на привързаното родителство 1


Привързано родителствоАвтор: Катерина Антонова

Терминът „привързано родителство” е въведен за първи път от американския педиатър Уилям Сиърс и неговата съпруга Марта Сиърс и представлява нежен подход към отглеждането и възпитанието на бебето и детето, включващ няколко основни елемента като въможно най-ранен първи контакт между майката и бебето след раждането, кърмене на поискване, носене в близост до тялото,  съвместен сън и откликване на нуждите на бебето/на неговия плач. Семейство Сиърс установява практиката на привързаното родителство, отглеждайки собствените си 8 деца и се превръща в модел за много съвременни родители.

Крайните противници на метода го сравняват с религиозния фундаментализъм по отношение на това, че превръща жената основно в майка и представлява бариера за личностното и професионалното й развитие и израстване. Макар инстнинктите на родителите, както и историята на отглеждането на деца да водят по-скоро към съобразяване с принципите на д-р Сиърс, животът в съвременното общество може да постави пред изпитание тези, които приемат привързаното родителство присърце. Като всеки един метод на възпитание  този също има своите върли противници и понякога не може да бъде напълно приложен и от най-големите си привърженици. Лично за мен привързаното родителство донесе много ползи, но замисляйки се над изминалата година с моето дете, осъзнах, че всъщност съм адаптирала неговите принципи така, че да работят за сина ми и мен най-добре в средата, където живеем.

Когато станах майка, а и преди това получих много информация за това как да се грижа за детето си. Някои методи ми допаднаха, други – не толкова, трети отхвърлих. Хареса ми философията за по-силно обвързване с детето, описана от поредица родители и подкрепена научно от специалисти като семейство Сиърс, британецът Джон Боулби (който работи, за да докаже изключително голямото значение привързаността към майката за развитието на уверен и самостоятелен индивид), д-р Харви Карп (който изучава рефлекса за успокояване на бебето и начините, по който да го отключим) и др. Не можех обаче да не си задам въпроса какви са границите на тази грижа. Оказа се, разбира се, че децата се явяват най-добрия учител и отговор на тези въпроси, но нека все пак да се опитам да установя границите и крайностите, в които не е хубаво да се изпада.

Всичко, което правя, спазвайки правилата на привързаното родителство е белязано и от мисълта, че възпитавам бъдещ възрастен и самостоятелен човек, който ще живее не просто в съвременното, а в бъдещото общество и трябва да се чувства добре там. Това, мисля, решава „проблема” с превръщането на майката „само” в родител – от една страна, отглеждането на дете все пак е ограничено в известен времеви период, от друга – оказва се, че съвместния сън например може да помогне да сте по-отпочинали и работоспособни през следващия ден. Също така не бива да забравяме, че докато за малкото дете и бебе е хубаво мама да е неотменна част от ежедневието, то действения, развиващ се и притежаващ множество интереси родител е най-добрият пример за растящия млад човек. И така – как привързаното родителство се вписва в нашето ежедневие?

1. Кърменето на поискване – Това е щадящ начин на задоволяване на нуждата на бебето от храна и прегръдка/общуване. В първите си седмици новороденото основно се храни и спи и отначало може би ще прекарате много време в кърмене. Тъй като за бебето това е не само хранене, но дълго време и любимо занимание, начин на успокоение и приспиване, то следването на сигналите му за това кога иска да бъде кърмено е най-добрият начин да имате едно по-спокойно дете. Нощните хранения могат бързо да се превърнат в не-натоварващи като се научите да правите това в легнало положение. Те също са много важни за образуването на достатъчни количества мляко.

Едно от честите притеснения на младите майки е дали детето им получава достатъчно храна. Честото кърмене е прекрасен начин да се успокоите, да стимулирате лактацията и да сте сигурни, че бебето не е гладно.

С порастването на детето, когато то започне да сяда, пълзи и ходи, интересът му към сукането ще остане на заден план, поне през деня. Самото то изгражда своеобразен режим на бодърстване, игра, хранене и сън и ако се съобразите с него и малко му помогнете с графика, ще можете да предвидите деня си доста точно. Приемът на кърма надали ще е равномерно разпределен през деня, а и важното е получаването на определено количество. Забелязала съм например, че ако се случи да нямам възможност да кърмя след обяд или преди вечерята, като дам само твърда храна, то синът ми просто се буди още веднъж за пълноценно сукане през нощта.

Връщането на работа също носи притеснения на майките по отношение на кърменето. По закон в България имате право на 2 часа платен отпуск дневно до навършване на 8-месечна възраст на детето и по 1 час след това, също така и относително дълъг отпуск по майчинство. Бебето също така много ясно съумява да различи в тази възраст кой точно се грижи за него – дали е мама, от която суче или друг човек.

И така границите на кърменето стават определено по-ясни – при поискване през първите 6 месеца, преди храна и при поискване до годинка, след хранене и при нужда докъм година и половина и в определени моменти (заспиване, събуждане) и при нужда до 2. След това – в любим момент от деня, докато и за двамата е удоволствие. Тези граници могат да варират при различните двойки майки и деца, но илюстрират един от начините да „структурирате” кърменето.

2. А носенето на детето?! – В първите си три месеца бебето е като част от майчиния организъм. Неговата нервна система още не е достатъчно развита, то не е готово за външния свят, но не би могло да се задържи повече в нейното тяло, тъй като ще стане твърде едро, за да излезе от там. През този период със съпруга ми се редувахме върху кого да спи през нощта нашето бебе, за да сме по-спокойни и тримата.

Дали заради това, че съм по-дребна или по друга причина, но за мен не е удобно да нося детето си и да върша домакинската си работа у дома едновременно с това, затова в началото използвах когато има някой друг в къщи за наваксване, а останалото време прекарах на дивана до спящото дребосъче. Когато излизахме навън носенето ми беше най-удобно – детето ми още е доста по-леко от килограмите, които носех през бременността и също така добре разпределено като тежест, било то в слинг или ергономична раница, то се чувстваше видимо спокойно и щастливо. Постененно, по съвет на детския ортопед, започнах да разнасям бебето в кошчето му, в зависимост от това в коя стая у дома имах работа, а по-късно, когато той започна да се обръща и сяда устроих малки кътчета за игра в хола и кухнята и така можех да върша ежедневната си работа и бебето да е до мен и да ме вижда и усеща.

Останах незаинтересована от количките като начин на придвижване докъм 6-тия месец на сина ми, докато не се позатопли времето. В е пролетно-летните дни и при по-дълги разходки вече ми стана некомфортен по-продължителния близък телесен контакт с енергичното бебе, свалях го от себе си осезаемо затоплен и даже обилно изпотен. Около 6-тия месец след раждането взехме количка под наем за проба и синът ми беше очарован – това беше поредното ново интересно нещо. Използвам возилото предимно за дълги разходки през почивните дни, а носенето продължавам да практикувам за кратки ежедневни разходки. То е незаменимо удобство по неравните улици и високи банкети на тротоарите, но вече започвам да усещам известна нестабилност и макар да съм виждала майки, носещи далеч по-големи деца, вероятно скоро то ще отстъпи място на количката и собствения ход на детето ми.

Какво определи моите граници? – на първо място физическото развитие на детето. То стана доста едро и подвижно и вече имаше нужда от свое пространство. Постоянната близост в първите месеци видимо го направи самостоятелно и то само започна да ме отстранява с ръчички и да иска да играе, докато аз съм наблизо. Топлото време направи контакта кожа до кожа не съвсем приятен, а лазещото и прохождащо дете само̀ се опитва да излезе от носилката.

3. Съвместния сън – Съвместният сън с бебето беше за мен и съпруга ми много естествено решение, което не помня да сме обмисляли кой знае колко. По време на бременността взехме детско креватче, което е на височината на спалнята ни и като махнахме едната решетка го „съединихме” с нея. Нашето момченце обаче не желаеше да спи в неговата част от семейното легло, а и на нас ни се струваше толкова малък, спрямо дългото 1.20 м креватче и толкова далеч, че просто го поставяхме върху себе си. Постепенно, към третия месец, синът ни започна да прекарва нощта между нас, а по-късно от някоя от двете ми страни, в зависимост от това от коя гърда суче. След захранването стомахчето му се регулира и спряхме смяната на пелените през нощта, като по този начин ни се събират доста часове сън, само с малки прекъсвания. Самото дете е много по-спокойно така и също не нарушава съня си, като суче полу-заспало.

„Споделянето на съня” е моят начин да съм близо до детето си, без да имам каквото и да е друго за правене, нещо като компенсация, че през деня разсейвам вниманието си от него.

Има задължителни условия за безопасност, когато спите заедно с бебе и е важно те да бъдат спазвани. Ако по някаква причина смятате, че тази практика не е подходяща за Вас, може да пробвате моя първоначален вариант – съединеното със спалнята детско креватче.

Какво определя границите на съвместния сън? Предполагам – нощното кърмене. Като човек, който цени почивката си и вижда, че тя има влияние върху поведението ми през деня, не бих предпочела да ставам всеки път, когато трябва да приспя бебето през нощта, а най-лесният начин това да стане е то да посуче. Дори и след това, предполагам, че синът ни дълго време ще обитава нашата спалня и ще изчакаме момента, когато сам пожелае да се отдели. Това ще е неговото собствено доказателство, че е пораснал.

4. Реакция на желанията и нуждите на детето – Е, това е въпрос до живот. Много лесно е да се отговаря на желанието за храна и прегръдка през първите месеци. Убедих се от собствен опит, че това няма нищо общо с разглезването, от което се боят много родители. Едно дете, което често е носено и гушкано се научава, че винаги може да намери утешение в ръцете на родителите си и е по-спокойно и уравновесено. Докъм 6-ия месец всеки един плач на детето изразява някаква негова нужда. Когато я посрещаме, това осигурява спокойствие на него и самите нас. След това вече ще можем да различим видовете плач и те ще станат наистина редки. Разбира се, с порастването на детето ние няма да можем, не е добре да изпълняваме всяко негово желание, само за да предотвратим лошото му настроение. Това е моментът, в който ще различим неговите желания от реалните му нужди и с уважение и положително отношение ще му покажем, че не може да получи всичко. Родителят е този, който определя границите на детските желания, важен е начинът, по който това става. В този смисъл границата на светкавичния отговор на детския плач е там, където детето вече разбира, че родителят ще помогне, дори да се забави или, че това, което иска в момента не е уместно.

Разбира се, никой от елементите на привързаното родителство не е необходимо да се превръща във фикс-идея. Основното верую на този начин на възпитание и отглеждане на детето е най-вече съобразяване с неговите нужди и желания, доколкото това е добро за него, положителното отношение, като към равен. Насилственото налагане на мнението на родителя, неговия график и „вместването” на детето в ежедневието му е по-вероятно да затормози самите майки и бащи, отколкото адаптивните деца. Все пак е доказано, че моделът на отношението, което получава и което вижда в дома си детето категорично влияе на връзките, които то изгражда като голям човек.


Вашият отговор на Виолета Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

One thought on “Границите на привързаното родителство

  • Виолета

    Много хубава статия! Във всяка написна дума намирам себе си и начина по който подходих към първата, а сега и към втората ни дъщеря! Не знаех че този подход има име, аз подхдих чисто интуитивно и се насладих ( наслаждвам с бебе на 9 месеца) на майчинството!