Детето не е гладно! – какво да правим когато не искаме да приемем храна от непознат 1


Автор: Катерина Антонова

Детето не е гладноКогато бебето Ви поотрасне, започне да опитва от ястията на семейната трапеза и най-вече да проявява интерес към хранещите се около него, идва и притеснението как да го предпазим от това да прекали със сладко, да развали предстоящото си хранене с някое не толкова полезно лакомство и въобще да приема храна от близки и най-вече от непознати хора.

Наскоро посетих съседи в нашата вила и умилени от бебешката усмивка, те много държаха да нахранят моето дете. Беше време за вечеря, те попитаха какво от масата могат да му дадат, аз посочих, но в един момент нещата излязоха от контрол. Тъй като мъниците стават все по-социални и обичат да правят компания на всички хранещи се, добре е да имаме под ръка няколко трика, с които да откажем любезно предложените хапчици. Също така от най-ранна възраст е хубаво да свикнем детето, че храна се приема само от мама и тати (и определени близки), за да го предпазим от така наречената junk food.

Ето и арсенала, с който съм се въоръжила срещу подобни случки, с надеждата, че ще действа безпроблемно:

      Като начало:

  • Определих собствените си граници – Полезно е да помислите точно каква ще бъде тактиката Ви по отношение на храненето на детето. Дали ще го учите, че може да яде само храна, приготвена от семейството и някои близки? Дали за Вас няма да е проблем, ако в единични случаи то опита сладолед? Дали сами няма да му предлагате да пробва всичко, което яде и един възрастен, защото „Забраненото е най-сладко”? Важно е да знаете обаче, че веднъж нарушено правило, което се опитвате да въведете отново само ще обърка и натъжи детето, така че трябва твърдо да спазвате това, което сте определили.
  • Погрижих се за собствените си хранителни навици – ако искате детето Ви да се храни здравословно, да има предпочитания към полезни храни и да спазва часовете за хранене, трябва да го правите и Вие. В моето семейство винаги много сме се смяли на следната случка – приятели на родителите ми хванали сина си в гимназията, че пуши. Сложили го да седне на дивана, запалили по една цигара и започнали с конското… разбирате, че ако Вие самите отворите шареното шумящо пликче пред телевизора, няма как да обясните на детето си, че за него това не е добро. Най-силният пример се дава със собствените действия.

Също така:

  • Би било полезно да се постараете да запомните факта, че хората, които искат да дадат лакомство на детето Ви, макар и не най-полезното, най-често го правят с добра умисъл. Това ще ви помогне да не реагирате твърде остро всеки път и така да предизвикате съответния отговор.
  • Можете още от най-ранните месеци да опитате да научите бебето да се доверява на определен кръг от хора. То ще свикне на това, дори без да му обяснявате. Това е и чудесен начин да контролирате полученото лакомство и добър довод към непознатата жена, която подава солета. Всеки би проявил разбиране, че се опитвате да научите бебето да се пази от не-добронамерени хора. Това средство вероятно е по-приложимо със стеснителни деца, които по принцип не създават лесно контакт с непознати.
  • Ако детето е все още в процес на захранване, винаги може да обясните, че то не е опитало тази храна, че има опасност от алергии или, че скоро сте въвели нещо друго и трябва да изчакате с поредните храни.
  • По въпроса с алергиите и препоръките – тъй като повечето хора биха се доверили на авторитета на педиатъра, можете да обясните, че по негова препоръка не давате съответната храна, защото „просто ви се налага” или „имате наследствени алергии” към захарта, глутена, какаото или каквото в момента е предложено. Дори най-упоритите хора не биха искали да причинят алергична реакция.

Когато бебето поотрасне и вече по трудно можете да го откажете от нещо, което е привлякло вниманието му:

  • Детето не е гладноКогато детето само протегне ръчичка към храната на чужд човек, без той да е предложил – Можете да се опитате да обясните, че „Това е сандвича на жената, тя сега е гладна, ако и ти си гладен – ето какво ти нося!”. Ако възрастният набързо предложи да раздели своята закуска с детето, бихте могли да обясните, че това е храна за възрастни, децата ядат много малко от нея и чак след като са хапнали от своята и да се опитате да разсеете малчугана с нещо друго.
  • Може да носите здравословни лакомства за заменяне, даже първи предложете на другите деца, когато сте в компания. Така има шанс да възпрете раздаването на шоколад, защото хлапетата вече са опитали домашна овесена бисквитка и имат по-интересни занимания от храненето в момента.
  • Има една ефективна техника за разговор с малкото дете, предложена от д-р Харви Карп, доцент по педиатрия от САЩ, която в общи линии се състои в отразяване на чувствата на изпадналото в силна емоция дете и подходящ отговор, когато то е малко поуспокоено и способно да слуша. Опитайте да отложите интереса на детето. Важно е да покажете, че сме забелязали желанието му и, че искате то да се чувства добре, но в момента не можете да направите това, което то иска (и искрено съжалявате за това неудобство). Когато лакомникът се успокои достатъчно, за да ни чуе, предлагаме алтернатива.
  • Простичко и по детски може да се опитате да кажете, че не всяко нещо, което вижда по телевизията, на плакат или му се предлага в магазина и на площадката е добро за него. С елементарни примери бихме могли да обясним че в магазина има всичко, но е хубаво да се избира внимателно, а хората приемат различни неща за полезни. Можете да поговорите с по-голямото дете и за ролята на рекламите, подредбата на магазините, пазарното поведение.
  • Можете да разделите храните на „такива за порастване” и „храни за бавно порастване” или на други категории, които отговарят на желанията на децата да станат по-големи, по-силни, по-умни и т.н.
  • На поотрасналото дете, което учим да се пази от непознати хора, раздаващи бонбони в детската градина например, можем да обясним по подобен начин и как трябва да се пази от определени храни или от прекалената им консумация, защото така вреди на здравето си.
  • При някои чистници би проработила и техниката „Няма къде да си измия ръцете”. Ако едно дете от мъничко е свикнало, че ръцете се мият преди хранене, липсата на вода и сапун е чудесен повод да отложим хапването, докато се приберем у дома или имаме къде да почистим ръцете.
  • Когато водите детето с вас на пазар и то види как вие избирате продуктите и самите магазини, ще се научи, на принципа на подражанието, на същите маниери и навици.
  • И последно – нещо, което сама за себе си съм нарекла „Правилото на изключението”. Разбирам, че понякога баба или леля не може да устои на детската усмивка и молба и ще даде храна, която не одобрявам. В крайна сметка, единичния случай няма да повлияе сериозно на здравето на детето. За мен по-важни са други две неща: Първо – синът ми да знае, че това е „специално от баба” и само при нея и второ (и много важно): да не пази в тайна това изключение. Фразата „Сега ще ти дам нещо и няма да казваме на мама” звучи невинно, но представлява първата стъпка към това детето Ви да се научи да крие от Вас и по-сериозни неща.

В крайна сметка, създаването на добри хранителни навици, често води до това самите деца да отказват предложените им вредни храни, а търпението на родителя е добър помощник, особено когато си представим идващия пубертет и доста по-сериозните хранителни спорове по това време.


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

One thought on “Детето не е гладно! – какво да правим когато не искаме да приемем храна от непознат

  • Даниела Беленска

    Тези периоди тепърва предстоят при нас и всички съвети тук ми се струват много смислени и удачни. Благодаря отново! :)